|
Тема |
чрез спора към истината [re: Apxaнreл] |
|
Автор | Пpимaвepa (Нерегистриран) | |
Публикувано | 10.06.08 08:40 |
|
|
Перифразирам леко мотото си,но общо взето важно е да има диалогичност.
Подразни ме написаното признавам,но ако и да не си едно към едно като действия,а само като мечтания (преписани от книги) пак е стряскащо.
Поне за моя модел на мислене.
Не ,че не съм се разделяла с партньори поради промяна в мисленето най-вече,но идеята е да имаш желанието да съхраниш някого до себе си въпреки недостатъците му.Дори да са ти приятни тия негови несъвършенства.
Както не бих се примирила с ниски амбиции,пренебрежение към визията си,липсата на себеуважение с уклонки към съгласие по всички пунктове поради липса на собствено мнение.
Има хиляди неща в един партньор,които биха ти дразнили ежедневието.Затова според мен е по добре човек да приключва една връзка с чувството на доброто,което и двамата са взели от тая връзка.
Другото (примерно секретарските връзки) е от консумативен характер и не докосва душата по никой начин,значи в какво помага на самия теб една подобна връзка?!
не знам дали е моя мечта просто,но все пак ми се иска двамата в една връзка да се ценят най-вече взаимно,защото отстрани е все едно дали някой ще ги цени.Като това не позволява на никой от двамата да се хързулне по почина- аз съм вече харесан-яж ме мечко!
И да спре собствената си еволюция под формата на един удобен,зациклил брак.
Извини ме за огъня дето хвърлих в първия пост!
Абсолютно беззлобна,но за истината докрай!поне моята истина за нещата.
|
| |
|
|
|