Точната дума според мен е хладнокръвие. Няма как човек да избяха от емоционалното възприемане на нещата, но не е задължително да показва емоциите си. И не е проблемът в критическа възраст или пубертет. Сдържаността е част от възпитанието. Аз се справям с този проблем като дозирам близостта с колегите до степен да не си позволяват "комшийско" отношение. Трудно е, но при упоритост се получава. Там където работя нямам по-близки приятели и в никакъв случай емоционални връзки. Въздържам се да предлагам и да търся услуги от колегите. Само необходимата учтивост. Не се намесвам при спорове, които не ме засягат. Когато нещата опират до работата обаче ставам нахално настойчива и никакви словесни взривове не могат да ми попречат да я свърша така както ми диктува интереса.