А мислил ли си някога защо в природата като правило двойките се чифтосват, създават поколение и се разделят?
А защо понякога женската убива, /даже изяжда/ мъжкия след акта? МОЖЕ БИ ЗА ДА НЕ Й ДОСАЖДА ПОВЕЧЕ СЪС СЕКСУАЛНИ ПРЕТЕНЦИИ? :-)))

Мисълта ми е, че има нещо закодирано в нас да сме сексуално активни на приливи и отливи, а при самците не е точно така. В този смисъл май цикличността през 3-4 години ще излезе истинска. След това жената има нужда от нова РОМАНТИЧНА връзка. Ако насреща е умен, чувствителен мъж, който държи на половинката си, може би ще опита да я възроди отново /екскурзия в чужбина, почивка на ново, екзотично място и т.н., но задължително без децата/...

Няма нещо по-отвратително от това да правиш секс по принуда, независимо дали физическа или "за да не иде съпруга при любовница". Че каква е разликата с проституцията? Аз ти давам секс, ти ми даваш заплата, сигурност, дом, примерно...

Съпругата отказва секс, значи не е лицемерка. Тя прекрасно осъзнава, че мъжът си има своите нужди, но просто не може да се насили да го прави без желание, като машина. Ако имаше любовник, щеше да чувства вина и нямаше да му откаже нито веднъж! Това обаче ако има чисто сексуална връзка с друг, без особени чувства.

Но ако е влюбена!? Тогава няма нужда да е консумирала връзката, просто за нея ще е кощунство. Разбира се, това също е временно и си отминава...Просто всеки има нужда от време на време да се почувства желан, обичан, единствен, често даже създавайки си въображаем образ, нещо като "въображаемото приятелче" при децата. А рутината на бита е просто несъвместима с романтиката.
Може би е нужно да я оставиш известно време на мира, "да й мине", какъвто и да е проблема, без да я притискаш, но да бъдеш до нея, да й засвидетелстваш, че е важна и ценна за теб, с всички дребни жестове, толкова вълнуващи за жените...

За изказалите се по-горе мъже написаното от мен може да прозвучи наивно и смешно. За това ще добавя, че съдя от личен опит. Имах подобен период, когато се увлякох по друг мъж. Той беше окупирал мислите и чувстватат ми до такава степен, че нищо друго нямаше значение за мен. А имах мил и внимателен съпруг и две малки деца. След дълго майчинство отново се бях върнала на работа, но другият мъж не беше колега. Имахме много силна духовна връзка, а единственото, което се случи физически между нас беше просто една целувка. А имахме възможности за повече, но не секс извън семейството ми беше нужен. На следващия ден съпругът ми ме взе след работа и се разхождахме, когато ГО срещнахме. Той стоеше отстрани и го гледаше право в очите с нагло и тържествуващо изражение. Мъжът ми не го познаваше, но явно много добре изтълкува този поглед, защото настроението му се развали и си тръгнахме. Нищо не ми каза, но не беше и нужно.
Не мога да опиша какво ми стана. В този момент сякаш отново прогледнах, а въображаемата ми влюбеност се изпари като дим! Изведнъж осъзнах, че човекът, на когото наистина държа, за когото съм готова дори да умра е моят съпруг и никой друг! Плаках цяла нощ - за него, за унижението, на което го подложих, за себе си, за шантавия живот, който не ще да е прост и обикновен...
После нещата си дойдоха отново на мястото...
Направихме рестарт...