Идеята е, че не започвам връзка с някой, ако знам, че той няма нищо (приятели, занимания, хобита) извън нея. По-спокойна и по-уверена се чувствам, ако не съм абсолютно всичко за един човек, ако знам, че той прави някои неща сам (преща с приятели, четене, чат, спорт, риболов...) и смятам, че така той може да внесе повече в нашата връзка. Малко объркано звучи, но ако прекарваме няколко часа/дни разделени, след това ще е интересно да си разказваме за това; ако сме 24 часа заедно...значи виждаме всичко заедно и чуваме всичко по едно време...какво ще си разказваме, по дяволите?
А и резултат от една връзка, в която двамата са едно цяло най-често е двама получовеци, не мислиш ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Smile на 10.02.08 19:09.