Историята е гадна отвсякъде,обаче решения се вземат с разум,а не с емоции.
На мен ми е любопитно защо тази майка след като е положила усилия да те убеди,че ти си баща на детето сега допуска някой да идва да ти говори подобни неща.
Според мен въпросът си има и юридическа страна.Не може някой безнаказано да си играе с чувствата на хората.Първо те убеждава,че си баща,а след две години- да,ама не и айде къш от тук.Трябва да се съветваш с адвокат.
За мен,обаче най-важния въпрос си остава следния:ако сега останеш в живота на това дете,а след време срещнеш жена която обичаш и от коята имаш свои биологични деца какво ще стане с него.Ще можеш ли да продължиш да го обичаш и да се грижиш все така .Защото,ако не,по-добре да се разделите сега,по-малко ще го нараниш.
Според мен не е вярно,че тъй като детето е малко няма да усети замяната на еди баща с друг.Това,че когато човек е малък не може да изказва чувставата си не значи,че ги няма.Напротив,колкото е по-малко детето толкова по-дълбоко се наранява душата му защото няма адекватни механизми и сили да преработи правилно ситуацията.Друг е въпросът,че после всичко потъва дълбоко в подсъзнанието и не си го спомняме,само си носим неврозите като пораснем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите