"консултант" на СДС към зимата на 1991 или 1992 г. (не помня)

"Връчен" ми е. Имам пълна грижа за него от сутрешното му кафе до пияното му заспиване в кревата. Е, не съм му свалял обувките. Обикновено се намираше желаеща от местното население да му направи тази услуга.

Да не говорим какви импровизации правех в "превода" на речите му пиянски в провинцията. Обикновено решавах проблема като звука от моя микрофон беше много по-силен от този на неговия. И му осигурявах една-две политически "поддръжнички" да го държат да не залита много-много по сцената. Митингът и без това си е екзалтиран, а аз "превеждам" по схемата на тогавашните популярни политически речи, но с "ирлански привкус". Смехория.

Графа при Раковски е нещо в ремонт и таксито с незаменимия тъп ирландец минава покрай Сатиричния театър, МВР и гимназията (улицата на Сатиричния май се казваше "Ст. Караджа"?) Това е в късна нощ.

Все тая. Сатиричният си сложил на витрините мигащи светлинки, които все едно се движат по протежение на "светилника", обикалят витрините по рамките им. Ирландският "консултант" Шон казва: "Спри тук!"
Превеждам на таксиджията много бързо, мисля си, че на Шон му се повръща (пак).
Излиза нашият от колата, напъва вратата на Сатиричния и пита разочаровано и с пълен глас "Къде са курвите?! Защо е затворено?!" Разтърсва продължително вратата. Следва разправия с охраната на театъра.

Оказва се, че в негодия край в смотаната му Ирландия с такива светлинки се отбелязвали публичните домове. Нещо като червените фенери в други части на географията.

Шон заспива "много уморен" на задната седалка на таксито. Пием по бира с таксиджията и охраната в Унгарския ресторант (на 30 м. от театъра). Край на историята.

Такивамитиработи. Наздраве!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Редактирано от ABe на 27.08.07 16:06.