|
Искам да излея върху белия лист (PC-екран) някои мои мисли и откровения, да споделя опита си от голямата игра, наречена ЖИВОТ и, надявам се, ако не да помогна, поне да дам кураж на много жени като мен.
Аз съм една обикновена средностатистическа българка - готвя, чистя, ходя на театър и бар, обожавам аналния секс, имам една малка принцеса на 6 години, която боготворя, и предан мъж - отличен баща и съпруг, в когото продължавам да съм влюбена като хлапачка.
Това е втори брак за мен и едва сега чувствам, че живея...Да ви кажа..."странно животно" е българският мъж. Като изключим моя собствен, досега все до това прозрение съм стигала. Абе ще се скъса да те натиска за анален секс, а когато го превариш и първа му предложиш, стои и те гледа все едно си антилопа Гну, пожелала да му направи свирка.
Защо се получва така, пита се в задачаката? Ето..имах един нелош първи брак, който продължи 5 години, но не може да се кара все на едно и също - две пози в секса и цветя за 8-ми март...И викам - дай да пробваме нещо ново, искам нови емоции, нови предизвикателства, които да преодолявам в секса...
Бившият - все едно го треснала гръмотевица. Питам го след това - е как беше, харесва ли ти? Той се цупи..Едва след няколко дена разбрах каква била причината - с ченгел успях да измъкна от устата му следното: "Не че не ми е минавало през акъла, ама ти са кво искаш да кажеш...че съм скучен в кревата..Пък и не върви жена да си го иска, тва са мъжки оферти"
Най-добре аз знам, че са мъжки оферти - колко такива прошения съм отхвърляла...спомням си един само дето не се разплака като му отказах... - и все пак не съм се женила девствена нито отпред, нито отзад. А собствения мъж, дето 5 години ядем под един покрив, а после ....... в обща тоалетна, го чакам да се накуми 5 години, та да му дойдат правилните думички, в точния момент.
Е, всяка приказка си има край де...особено, когато единият партньор изостава от другия, не се развива...и ето дойде и развода..Разбира се, още при първата по-голяма караница не пропусна да ме нарече "анална курва", а когато му казах, че ще искам издръжка за детето, мина на думичката "магистрална" такава. Не че съм се впрегнала, но си помислех "егати нищожеството". Че и започна да ми говори за "магистралните си подвизи" на младини, вика ми - "Само си мислиш, че си ме открехнала в нещо си, по-лабава си от "магистрална".
Абе какво да в кажа - пълна простотия, бях се отвратила от българския мъж. Взех каквото взех, спечелих и издръжка за детето, пък си казах - карай напред....След половин година намерих истинския човек за мен и вече сме 6 години заедно. Сексът е невероятен, а когато той върви, квот да е може да се оправи. В това съм сигурна на 120%. Нямам задръжки, и той - също. Той обича да е опитно мишле в леглото, аз обичам да съм опитно зайче. Хармония отсякъде.
Силна личност съм, не се комплексирам от комплексари. Знам какво искам, знам как да си го поискам и знам как да го постигна. Така възпитавам и дъшеря си - да отстоява това, което иска, а когато не го получава - да тропа с крак! Отсега я глеам как играе с момчетата - на криеница, на стражари и апаши и как им скърца със зъби. Понякога и някой шамар изяждат..като не слушат...Радвам й се и съм сигурна, че ще успее и в личния живот, и в кариерата.
А на вас, мили български жени, искам да кажа: Искайте! Искайте и не се притеснявайте от исканията си! Искайте в леглото, искайте в магазина, искайте в ресторанта...Един мъж така се възпитава. С искане. Защото само който иска, получава..Другото видяхте какво е.. - 5 години го чаках оня мухльо да си поиска
Успех на всички!
|
ИСКАЩА ЖЕНА
