Срам ме е, че не историята на България / Общества / Полове / Мъжки клуб

В училище попадах все на даскали-сухари. Искаха да декламираме уроците с датите, годините, разни подробности и детайли. Не си правеха труда да разяснят простичко със свои думи. В гимназията, даже, даскалката по история изобщо не ни слушаше когато ни изпитваше. Четеше ВЕСТНИК и решаваше кръстословици. Сталинистка някаква беше. Изпитваният спокойно четеше от учебника. Правехме се на интересни, уж "запъвахме" по някое-никое време, състезавахме се кой най-оригинално ще промени словореда. Следяхме текста и слушахме съученика ни какви ги дрънка. Понякога имаше даже овации.

Та, тъй, де! Малцина бяха тези, които се интересуваха истински от историята.

След туй, като студенти съвсем ми взеха акъла с тия идеологически предмети. Едва изкарвах тройки. Един път позорно ме скъсаха. На държавния изпит ми казаха че могат да ми пишат 4, но е по-добре да се подготвя още и да се явя пак. Ами! Да не съм луд? Та в дипломата ми пише:

Изработване на дипломна работа: Отличен (6)
Защита на дипломна работа: Отличен (6)
Държавен изпит по "Марксизъм-Ленинизъм": Добър (4)

Обща оценка: Мн. добър (5,33)

Мислех след 10. ноември 1989 да правя "рекламация", но се отказах.

--------

Лелеее, докато не съм забравил да ти кажа за един доцент по идеологически дисциплини. По времето на първите президентски избори беше. Следях дебатите и изказванията на ВСИЧКИ кандидати. (Толкова ми е бил акъла - да си губя времето с идиотизми!) Около стотина кандидати бяха. Гледам по едно време един - позната физиономия, познат глас. Да ама не мога да се сетя кой е. Пише:

Проф. Цанков, Председател на Българска Либерал-пичкамулелинак'вабеше още Партия.

Плюе комунизма та чак пушек се вдига! Пяна по устата му. Брееей, викам си, тоя добре го дава. Комшиите му може и за него да гласуват. Накрая завършва:

- Призовавам студентите ми да гласуват за мен!

Просветна ми!