На тази тема писах близо четири години в "Клуб на разведените". Вече престанах да пиша там, защото заприличах на развалена грамофонна плоча и все едно и също говоря. Хич не твърдя, че съм прав, но съпоставянето на случаите показва, че основните причини за разделите НЕ са чак толкова много.

Както си описала нещата ми се струва, че този случай е от вида "Разговор между глух и ням". Т. е. - вечното оплакване от страна на жената:

- Той не ме разбира, той не ме слуша, следователно - не ме обича вече, нищо че твърди обратното.

Той:

- Тя само за своите проблеми мисли, само с нейните дреболии ме занимава, пЪлни ми главата с глупости, обичам я, но ми писна вече.

------------

В твоя случай се добавя и смъртта на близък роднина. Жалко за жената. Но! (Не ме разбирай грешно! Неее!) Но! В подобна ситуация бях. Семеен бях, почина бабата на тогавашната ми съпруга. Е, подкрепях я, съчувствах й, но какво да направя повече от това??? Мъката си е мъка. Но!

Еее, наду ми главата с оплакваниците си! Сълзи, сополи, сълзи, сополи... Дъъълги обяснения колко била добра, колко са се обичали, ама еди-коя си година еди-какво си станало, през еди-коя си... Ден, два, три, седмица, месец два-три-четири, година две-три-четири-пет...

Мдааа, с мъжкото ми мислене си казвах: "Абе, бахмаримааму! Тя мен изобщо не ме забелязва!"

Тааа, нищо чудно въпросният мъж да си е казал нещо подобно: "Тая, вместо да ми обърне внимание и да се сдобрим, реве за баба си! Яааа, стига толкова!"

----------------

"Е,защо тоя неочакван край,според вас?"

Де да знам?! Аз 12 години си задавам този въпрос. Отговор нямам. 12 години го задавам на майката на сина ми. Отговор - замислено мълчание!

Е, поне едно е ясно - НЕ се разделихме заради баба й. Причината беше банална.

Мъжете и жените сме коренно различни!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите