|
|
|
|
|
"Всеки се опитва да превърне живота си в райско кътче за себе си в резултат на което светът се превръща в Ад"
Случката
Скоро се возих във влака Бургас- София. До мен две жени - едната на 72 другата с 10 години по-млада и двете вдовици разказваха за живота си(обичайно за дългите пътувания).
В момента, когато стана въпрос за починалите им съпрузи и двете разказаха сходни истории. И двамата съпрузи са били цербери и много ревниви. На едната мъжа й я тормозил за всяка минута закъснение, та тя даже се принудила да го излъже за работното си време за да може да не се притеснява, кото се прибира ,че може да изпусне рейса ... и куп такива истории и за двете.
Накрая и двете замълчаха замислени, а едната загледала се в бързо преминаващите сгради през прозореца промълви " Оттървали сме се, като ги няма.", а другата съвсем тихо каза "М-м-м да". После добави "Е и какво от това, на 62 години съм и вече няма кой да ме тормози, но живота си мина , сега вече няма къде да ходя да се забавлявам, а преди, когато бях млада и имаше, мъжа ми никъде не ме пускаше..."
Тъжни истории. Няма значение, ама те що не са направили това и онова , може и да не е така ... просто тъжни истории на два отиващи си живота.
колко ли още има такива?
| |
| |
| 
|
|
Ад и Рай.
