|
|
| Тема |
 тънка червена линия... |
|
| Автор |
indra (macondo) |
|
| Публикувано | 26.01.07 16:20 |
|
|
|
...е приятен бар близо до министрество на земеделието. високи столчета, стар рок, филмови плакати по стените. миналия четвъртък си седях кротко на бара и приказвах с един тип. почти полунощ, хора тук-там. по едно време за всеобща изненада барманът пусна буена виста. "това е сон, хайде да танцуваме" - възторгна се младежът. "не ме занимавай" - сякаш не споделих ентусиазма му аз, обаче той се опита да върже краката ми на фльонга насред заведение, в което никой никога не танцува. та докато се опитвахме да не приличаме на паралитици на излет симпатичната мацка, която кротко се заиграваше с големи водки в другия край на бара, изведнъж вдигна глава, изправи уши като кавалерийски кон като чуе духовата музика и хукна през бара. стигна до нас избута ме настрана и затанцува с младежа. само това чаках, за да се покатеря обратно на столчето щото тоя тип племенни танци хич не ми идват откраки. песничката свърши, младежът седна срещу мен и когато отново държеше ръката ми и приказваше нещо, мацката пак се появи, дръпна го от стола и отново затанцува. той гледаше жално, аз се забавлявах, а девойката ставаше все по-самоотвержена в гърчовете. след около минута той се отскубна, доближи ме с репликата "трябва да ме спасиш" и се опита да напъха езика си в хранопровода ми. тази неочаквана маневра стъписа мацката за около половин минута. после, видимо ядосана, ни доближи и започна да раздава страшни шутове на стола на младежа. след известно време безрезултатни ритници се върна обратно на бара при големите водки.
"въобще не е смешно" - погледна ме укорително младежът.
а какво е, продължавам да се чудя аз...
| |
| |
| 
|
|
