подкрепям.
всъщност има два вида моторизирани олигофрени - едните са донорите и те винаги си намират майстора в собственото им лице (средна продължителност на живота - около тридесет години) и обикновените простаци.
с вторите си струва да се занимаваш, ако имаш време. брат ми и един приятел казват на това "фондация к.р. / б.в. - да променим света". когато настане простотия, обикновено настигат и избутват от пътя или засичат въпросния екземпляр, после слизат от колата и започват да му говорят. ефектът в повечето случаи е поразителен и никога, ама никога не се е стигало до бой.
такива работи.
убедена съм, че промяната на света започва от промяната на себе си. т.е. не мога вечно да чакам някой друг да подреди нещата. да, възможно е това да надуем главата на някой младостки простак да не е кой знае какво, но поне е нещо в сравнение със стратегията "да се снишим, докато вятърът престане".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите