Случи ми се един такъв миличък, такъв "любвеобвилен" и мъничък като пони домашен любимец да прояви кротката си природа по отношение на току що проходилия ми син! А на мен толкова ми се прииска да мога да погаля междуочието му с топличко оловце! И баткото с пухкавото шкембенце и мазничкото врътле исках да погаля! На моменти даже страх ме хваща от таз моя любов към всички и всичко! Да поясня, за тез които ще ме анатемосат-имала съм домашни любимци.

В търсене на истината, откриваме и себе си
може би
НАДЯВАМ СЕ!!!