"...чувстваме се застрашени, и ние, и близките, и децата ни - ако не разбираш и това... "
честно,не зная как вече да го напиша? ДА,РАЗБИРАМ,колко е страшно,опасно,безумно,плашещо,игра със смъртта,рисковано и т.н...що решихте,че ми е хубаво от това преживяно?? Или,че не разбирам какво по дяволите ми се пише...Постнах се тук от безсилие,че не владея ситуацията,и ако някой си шофира така,то не зная как да му повлияя вече/освен с думи,думи,думи/Фактът, че ми е мъж,никак не означава,че го оправдавам,напротив,нали се сещате,че аз съм тази,която най-често му е спътничка в колата,мотора.Не разбирам подобен вид увереност,че сме безсмъртни,не разбирам и как си вярва,че винаги може да овладее инцидент,това ме плаши,не разбирам защо просто трябва да остави всички коли зад себе си.Вярно,че е изключително добър шофьор,но някак все си мисля,че само умения не са достатъчни,защото никога не можем да предвидим непридвидимото.Като спукана гума например и разни подобни...И е обидно все пак да чета,че "на никого нямало да му е жал,такива като НАС трябвало да се пребиват",след като поне АЗ, не спадам към хората,които обичат да предизвикват съдбата...Все пак,спокойно,не СМЕ заплаха ВАС,както казах,не сме в БГ,едва ли ще ни се засекат пътищата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите