|
Истинският мъж не се крие зад дебел портфейл и лъскава кола
Женкарите са комплексари
Господата се спасяват с пиене и прахосничество
Често помпането на мускули е признак за комплекси
Какво представляват комплексите? Често употребяваме тази дума, без да сме наясно със смисъла й.
Комплексите направляват някои от действията ни без нашето знание. Комплексът е като отделен резервоар, в който се складират съответстващите му чувства и емоции. Сам той е неосъзнат, но налага извършването на много постъпки. Често ние смесваме симптома със самия комплекс. Това е като да сложиш равенство между мехурчетата, пукащи се по повърхността на езерото, и езерното дъно. Ето защо не е правилно да се казва "имам комплекс за малоценност", защото всъщност става дума за човек, който изпитва чувство за непълноценност, което пък е признак за някакъв подсъзнателен комплекс.
Комплексите се изграждат по повод на събития със силен емоционален заряд и задълго запазват нишата си в нас. Превръщат се в истински вътрешни гласове, които могат да ни затворят в отрицателни поведенчески модели. Забелязали сте, че някои думи имат по-силен заряд от други, че предизвикват у нас повече емоции. То е, защото препращат към преживявания, за които не обичаме да си спомняме или за които си забраняваме да мислим. Изпитваното от нас напрежение е знак за онова, което в психоанализата се нарича съпротива. Аз-ът не обича да мисли за неприятни или прекалено приятни неща. Затова се противи на някои мисли и на преживявания и ги изтласква в несъзнаваното. Това пък е донесло на комплексите лоша слава. А комплексите могат да бъдат и положителни, но тогава ние дори не ги забелязваме.
От казаното дотук става ясно, че всички имаме комплекси. Бащинският и майчинският са измежду най-мощните. Те са кондензиран израз на отношенията ни с родителите и могат да бъдат положителни и отрицателни. Важно е да се знае, че комплексите не са нещо мъртво, не са статуи, а психиката ни не е музей, а тъкмо обратното - те са живи и това позволява на личността да се развива.
Хората обикновено прикачват етикета "комплексар" на силно потиснат човек, чието поведение не съответства на вътрешните му импулси и донякъде компенсира някакво вътрешно неудобство. В този смисъл можем да наречем много български мъже "комплексари", но при тях проблемите идват от криворазбраната мъжественост. За съжаление в главите на всички ни е вградена матрицата, че "истинският мъж" не трябва да плаче, да хленчи, той никога не се предава и не показва чувствата си, защото всичко това го прави слаб.
Често за външни демонстративни доказателства за мъжественост служат кариеризмът, женкарството, злоупотребата с алкохол, дрога, побоите, помпането на мускули, скъпите коли, парите и тираничното поведение. Но всичко това са механизми на компенсация. Много мъже се страхуват да не ги вземат за мухльовци, ако бъдат романтични, нежни и грижовни спрямо партньорките си.
Да не говорим за една от най-големите мъжки заблуди, че удоволствието на жената при секс зависи толкова много от размера на пениса. А и този мъжки комплекс е успешно подкрепян от порноиндустрията.
Да се разберем за едно, мъжествеността не се свежда до външни признаци. Тя няма нищо общо нито с банковата ви сметка, нито със скъпата кола, нито с луксозната къща или успешната кариера. Мъжествеността е начин на мислене и поведение, излъчване и енергия. И най-големият й враг е не друго, а отсъстващата истинска женственост.
|
Не съм егоист да чета вестника само аз
