Ей хора ....Хубавите Спомени...

Те са нещо, което непременно вадя, когато нещата тръгнат на зле....
И слава богу имам много в архива...

Но ще Ви разкажа за един от тази година.

Беше май месец.
Имах работа към Варна и ми останаха два дни свободни. Качих се на колата и нагоре към Калиакра.
Цветя цъфнали, слънце, море... Няма нужда да Ви описвам.
На излизане от Каварна посока Българево подминавам прегърната двойка младежи. А пътя пуст и там няма движение нагоре, нито спирка на рейс.
Набих спирачки и с мръсна газ на задна скорост спрях до тях.
Децата, като че ли разбраха, че ги каня с мен и отвориха вратата на колата.

Бяха тръгнали пеш към Българево. Момчето към 15-16 год беше родом от там, а хубавицата на не повече от 14 беше от Каварна.
Попитах ги дали не им се ходи до Калиакра с мен и очите им заблестяха.
Горе ги оставих и се разбрахме след час и половина да се срещнем отново на паркинга. Те щастливи закрачиха отново прегърнати и се целуваха по пътя.
Аз си се разходих, поснимах и се върнах да ги изчакам за връщане към селото.

Когато се върнаха лицата им грееха и очите им искряха.

Малко преди да слезнат от колата момчето се обърна и с един мек, тих глас и усмивка каза:
"Аз отдавна и бях обещал да я заведа до Калиакра"


Е от това място са и моите най-скъпи спомени...