И аз отговарям на това още в първия си пост. Истината е, че ако обичаш някого и той те обича, ако си пасвате като хора, ако се допълвате - вие двамата, конкретно - само тогава може да се говори за 'живот заедно'. Това не зависи от никакви общи качества, нито от пазарната икономика - 'аз предлагам А и очаквам Б'. Виждала съм двойки, мъжете и жените в които никой не би нарекъл 'желани' или притежаващи някакви универсално харесвани качества, но вътре в тази двойка този 'некачествен' мъж и тази 'некачествена' жена се разбират, обичат и харесват, и това наистина е така. Сещам се за информатика и информатичката в гимназията, които бяха съпрузи. Той - 40-тина годишен, брадясал, развлечен и раздразнителен зубър; тя - 30-тина годишна дебела, очилата, скучна, с дълги черни косми под белия чорапогащник и приличаща на Даун. И двамата миришеха странно. Но тези хора се обичаха, желаеха (имат 3 деца и чух, че чакали четвърто) и нуждаеха един от друг. Ще кажеш, че не са имали друг избор - може би, но това пак доказва думите ми, че не можеш да извадиш валиден списък с качества и да се надяваш че, придържайки се към него, ти се гарантира любов до живот, харесване и уважение. Майка ми, например, е много красива жена и не може да си избие от главата убеждението, че това качество й дава право над парите на баща ми, уважението на хората и всеобщо подчинение. И когато не се оказва така, тя не може да разбере защо и е нещастна и объркана. Така че няма качество, което да гарантира любов до гроб или чъобще нещо друго. Любовта, според мен, е въпреки, а не заради качества/ недостатъци. И когато хората се избират само заради последните, се получават ситуации като онази на 'един кучи син' в женския клуб - ми аз я взех за да ми харесва външно, да ми гледа децата и да е добра домакиня. На трудов договор с подточки направо. Има ли нещо по-унизително и мъчително? И после като човекът се промени идват страданията, недоумението и раздялата. Така че питаш ме какви качества притежавам, че ме харесват хората - ми не знам, честно казано. Мисля, че когато са ме харесвали и обичали, не е било заради качества, ами защото сме се намерили с тия мъже някакси. И знам, че когато срещна любовта на живота си, той може и да не изглежда като Юл Бринър от снимката в женския клуб, да не му е 25 см, да не готви идеалната мусака, но това няма да е от значение. Толкоз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите