В лошо положение си......Казвам така, защото и аз бях в същото положение. Казвам БЯХ, понеже от около година мъжа ми вече разсъждава самостоятелно... Нооооо сме женени вече почти 8 години, така че - търпение и с него, и със свекито. Аз отдавна чакам и брат му да се ожени, за да майка им да си намери друг обект за съвети и грижи, но той все не се решава на тази стъпка.
Иначе при мен нещата стояха точно като при теб, само дето не живеем в мой апартамент и не съм го заплашвала, че ще спрем секса. На него да се осъзнае много му помогна един ремонт в къщи и се наложи той да свърши доста работа при положение, че изобщо не разбира от строителство. Просто не случихме на майстори. А пък свекървата може би видя, че ние можем и знаем и сами /е, с помощ когато се налагаше/. Чуват се един път седмично, а пък аз с майка ми всеки ден, но родителите ми знаят че не могат да се месят. Само при нужда. Даже на гости не ми идват.
Затова пробвай да въведеш правила. Попитай го за кого се е оженил - за теб или майка си. На мен на този въпрос ми казаха преди доста време " ама ти искаш да ме скараш с наште ли?" Казах "не, но правилата на майка ти важат в нейната къща, ние сме отделно семейство имаме си свои правила и разбирания. Аз не налагам моите разбирания в къщата на майка ти и нека и тя не си налага неините в нас". Естествено, не очаквай че веднага ще те разбере. На моя му трябваха няколко години , за да го проумее, а и майка му взе даже него да го дразни и нещата се оправиха. А на свекърва ти няма смисъл нищо да й казваш - тя така или иначе няма да те чуе. Напротив - мълчи.

Съжалявам за дългия постинг , ноооо........