|
Консултативен съвет по национала сигурност .
а това е от днешния печат :
или :
За бебетата и яловата държава
Демографската стратегия закъсня с 15 години
Владимир Йончев
В "Истории от света на диска" Тери Пратчет разказва за едно чудно семейство. Мъжът работил нощна смяна, жената дневна. И съпругът бил убеден, че двете им деца са в резултат от задълбоченото и постоянно писане на нежни писма.
Горе-долу това е демографската ситуация в България. Съпрузите се връщат от работа по тъмно в тесния си апартамент. Пляскат два шамара на детето за всеки случай и заспиват на първия сериал. На другия ден пак стават по тъмно.
Има и друг вариант. Кибичат си кротко в панелката двамата безработни родители и съсредоточено зяпат телевизора. С половин уста детето опитва да изкрънка 5 лева за интернет клуб. Пляскат му два шамара, за да не си позволява много. И после съвсем не им е до деца.
Говори се, че някъде в нормалните страни имало и трети вариант. В който бащата се връща от работа в 6 ч. Жената вече си е вкъщи, защото за майките работният ден е по-къс. Домашната помощница е сготвила, изпрала и изчистила. Затова майката вече помага на своето отроче да си напише съчинението на тема "Животът е прекрасен". Другото й дете чати яростно в интернет. Третото е пратено на ски училище. Четвъртото пък вече е на цели 16 г. и живее в собствена къща.
Също така се говори, че тези страни нямали демографски проблем. Е,
раждаемостта им не била
като в Нигерия и Сомалия
Но ако им притрябвали квалифицирани работници, викали от България. Това пък била, говорят хората, страната с най-красивите жени. И най-потентните мъже. Само че странно защо деца все не се раждали.
Тази приказка можеше да се разкаже и през 1991 г. Щеше да е толкова вярна, колкото и днес. Но 15 г. т. нар. политически елит, не посмя да я чуе. Защото да признаеш, че има демографски срив с такива мащаби, значи да признаеш, че от години страната се управлява лошо. Президентът Георги Първанов стана първият, който се осмели да заговори на висок глас за проблема. Даже с една октава по-високо. В понеделник той свика Консултативния съвет по национална сигурност. Той със сигурност не е измислен да утешава майчини тревоги. Титулярните му членове са силовите министри, шефът на Генщаба и лидерите на парламентарните партии. И досега на него не бяха викани социален и здравен министър. Първанов наруши традициите. Но с пълно право. Демографският срив е въпрос на национална сигурност. И ако не бъде решен спешно, след 50 години българите ще бъдем 4,5 млн.
Това, че въпросът вече е поставен на масата, е половината работа. Ако преди 15 години политиците се бяха усетили, че
скоро
ще останат
без електорат
може би нямаше да се топим с рекордните 100 хиляди души годишно.
Има обаче един проблем. Със закон деца не се правят. Нито със стратегия. Най-лесният начин сега е да се излеят пари. Например детските да се вдигнат двойно. От 18 на 36 лева. И петорно да ги вдигнат - все тая. Проблемът на родителите не е, че нямат пари. Ромите също нямат пари, но раждат 5 пъти повече. Бабите и дядовците ни са живели по-зле от нас, но пак са имали по 5-има братя и сестри. Проблемът е, че българинът иска детето му да живее по-добре от него. И като не вижда перспектива за детето си, предпочита да не го ражда. Или да го роди на Запад. В онези страни, в които малкият ще има своя стая и компютър. Затова у нас има не просто демографски срив. А зловещо изкривяване на демографския потенциал на нацията. Най-образованите и предприемчивите още на 18-20 г. стягат куфарите за чужбина. Другите образовани, но недотам смели, остават у нас. И се заричат, че ще родят деца, когато имат свой апартамент и
достатъчно време да се грижат за тях
Но това все не става. А решение има, при това не е толкова скъпо. Държавата да помага, когато младо семейство тегли от банка, за да си купи жилище. И за това да има образователен ценз - например - на висшистите да се опрощава цялата лихва, а на хората със средно образование - половината. Това не е толкова скъпо. У нас се раждат 66-68 хил. деца годишно. Не повече от 15-20% от тях са на образовани родители. По 10 хиляди на дете да дава държавата, излизат 132 млн. лева. Много по-малко от социалните помощи, които се дават заради уникалното качество да не подхващаш работа с години.
Ако спешно не се направят инвестиции в образованата част на нацията, ще продължават да раждат само ромите. При това не тези, които са се откъснали от гетото и правят опити да се интегрират. А тези, за които децата носят доходи, а не разходи. От надбавки, социални помощи, просия. Решението на социалния министър Емилия Масларова да прати мургавите малчугани на училище, вместо да дава пари на родителите им, е почти революционно. Дали обаче ще й стигнат силите да го удържи, когато наближат изборите? И ромите се усетят, че в джоба им влизат 100-200 лева по-малко. Проблемът има и обратна страна, която все премълчаваме. Ако програмата тръгне, как ще реагират българите, когато в училищата се изсипят 100 000 ромчета? И в клас вече има не по едно, а по 10 циганета, някои с наболи мустаци.
Винаги има и вълшебен вариант. Например 100-200 хиляди млади емигранти внезапно да се върнат в родината. Няма спор, това ще оправи демографската ситуация. И е хубаво, че в понеделник политиците се договориха за облекчения за завръщащите се в родината. Откакто денят на вълшебниците Еньовден стана ден на чиновника, всички чудеса са възможни.
|
Re: Какво значи... [re: ABe]
