Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема:
- Ей, да знайте къв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само
снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на
10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото.
Вторият каубой продължава:
- Ей, ама да знайте, че и аз съм мно'о корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя
пищака и го застрелвам, ня'а да му цепя басмата я. Другите обаче, около 50 хъшлака ми се нахвърлят. Аз обаче
не се давам. Заобградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване.
Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже къв е пич.
Той обаче нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато...
разбърквал жаравата с хуя си.