|
Тук публикувам част от дневника си, за една малка случка от днес, вечерта.
Явно съм ранимо същество, щом това ме извади от равновесие и прекалено много ми пука за гаджето. Но пукането не е взаимно.
"Значи това мъжете са наистина големи животни. Току-що гаджето закъсня толкова много и един телефон не се сети да звънне, за да не умирам от притеснение. Защо са толкова егоистични същества тези мъже?!! Миришеше на алкохол и цигари, явно онзи негов приятел пак беше пушил като печка. Направо съм възмутена от мъжете. Наистина ли няма един свестен екземпляр - да е умен, добър, възпитан и силен духовно?!! Ужасена съм от това което разбирам за мъжете, че най-често гледат своя собствен кеф. Наистина само това ги интересува истински и нищо друго. Останалото е имитация, долна имитация, пред която жените си затварят очите, за не се чувстват толкова самотни. Явно на гаджето трябва да му приложа същия номер, ама не е добра идея, защото да си късно вечер някъде навън винаги е много лоша идея, особенно за момичета като мен - млади и привлекателни. Хм, млади и привлекателни. Как звучи, но никак не е утешително, защото въпреки това, и въпреки това, че работя в софтуерна фирма и съм доста умна, явно това е нищо, за да се отнася гаджето така с мен, абсолютно непукайки му за това как ще се почувствам, когато го няма за часове и да не знам кога ще се върне. А аз се скъсах да се притеснявам за него, да си мисля най-лошото(изобщо не говоря за изневяра, а за това някой да не го е намушкал или бог знае какво, защото вече в България има ужасни отрепки), а на него изобщо не му е пукало. Това ми каза."
|
Дали само аз усещам нещата така?
