А я си представи това...
... От две седмици върлува дизинтерия. Никакви отпуски, никакви свиждания, никакво прескачане на оградата, болестта не трябва да напуска пределите на казармата.
Пръв се сгърчва от спазми готвача, после помощник готвача и до вечерта цялата работна група в кухнята е откарана по спешност във Военна болница.
Старшината влиза в спалното, където дреме старото куче и крясва:
- Ефрейторе, ако видиш някой да влиза у санитарния възел повече от един път на ден, искам да ми докладваш по най-бързия начин!
Старшината е загрижен и има защо. Единствено в неговия взвод все още няма болни.
- Нали разбра! – напомня заповедта си той- Само по веднъж на ден!
Взводът започва да ходи по нужда навсякъве, само не и в санитарния възел, пред който е поставен дневален с тефтер. Отмята се всяко изхождане. След няколко дни командващият оглежда района с отвращение, спомня си собствената заповед и отива пак при ефрейтора.
- Айде, нека да са два пъти. Но искам да ми докладваш по най-бързия начин. Усри не ща!…А, и искам хлор навсякъде! Дезинфекция, ефрейторе, дезинфекция. Защото, не взема ли тринайста заплата по Коледа, ще те изпратя лично на връх Еледжик да носиш службата…Аз имам жена и деца, лесно ви е на вас…
Същата вечер войската повръща, а причината е, че чиниите в кухнята вместо с вода са изплакнати с концентриран хлорамин…
- Ефрейторе, изпрати две бичкии да донесат ядене от КаПеТо, да е чисто, че ще вземат да измрат и няма кой да дава наряд! – нарежда старшината още по-угрижено. – Няма кой ли? Само Пенчев ли не повръща? Ами да отива той тогава и още някой…Иванов да тръгва с него, хем да го види докторицата горе, че зле ми се вижда момчето. Да не вземе да стане някоя беля…ама ви е много лесно на вас, майка му стара!


Дееба и белята...