Живота на всеки си е негов.
Никого не осъждам.
Всеки сам си носи тежестта на постъпките ( и на направеното и на пропуснатото)..
От собствен опит знам ,че хората не се вслушват в съвети, дори когато им се иска да го направят…
Обикновено ние знаем какво е правилно подсъзнателно (то за всеки различно нещо е правилно, но..всеки някак интуитивно усеща какво е добре за него) , но въпреки това често се обръщаме за съвет точно тогава, когато знаем правилното решение, но ни се иска някой друг да ни каже обратното и някак да поделим с него отговорността за това, че „ни тегли” да не се вслушаме в здравия разум, а ни се иска да си намерим оправдание за грешката, която се каним да извършим в живота си…
….
Казваш:

Просто всички не можем да бъдем силни,борбени,умни дори,изобретателни,лукави и хитри.Така е...


Да си умен, силен , борбен е различно от това да си хитър и лукав...
„Хитрата сврака- с двата крака”...


хората сме се овълчили,станали сме отдавна роби на парите,на колите,вилите ,къщи ...във всичко виждаме желание да го имаме и завоюваме и ме е срам да го кажа защото и при мен морала го няма,но морала го няма и християнските ценостти са някъде на заден план.Ние просто сме станали част от едно деградирало консуматорско общество --неусетно и дори не го съзнаваме.




Не съм напълно съгласна...
Хората сме роби на това, което мислим, че ще ни направи щастливи...
Парите, колите, вилите, къщите...са само заместители , когато са превърнати в самоцел....
Както секса е заместител понякога...
Има хора, които не знаят какво искат истински и заменят това , което искат с това, което им се струва, че би ги удовлетворило.....
Ако нямаш собствена къща, решаваш, че това е причината да си нещастен, или това, че нямаш кола, или вила или пари...
Щастието обаче не е в тези предмети...
Представи си сега за миг, че имаш най-страхотната къща, кола, вила, пари колкото искаш....и си задай въпроса „Какво ще правя с това”?
С кого ще го споделиш? Как?
И... няма ли тези всички „неща” да са само средство да си „закупиш” това, от което наистина имаш нужда?- внимание, любов, уважение,....
......
Станали сме алчни за неща, които не са ни нужни, защото нямаме тези, които са ни нужни.. според мен..

Аз не се чувствам алчна..винаги съм имала това, което съм искала.....(или съм знаела какво да искам?)
Живота е щедър към мен...
Дано да успея да му се отблагодаря някак.....


"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"