Чи Хаджи върни съ у дома чиляко!

Га излезе оня ден верно непреметено беше, ама вече втори ден минават ората и казват с онез на мегдана съ заиграваш - ела виж преметена къщата, аз умита, челядта наранена, чергата изтупана, одаята упраена. Га идеше да мъ искаш от тати - очите ти вперени в мени бяха, а сега - се настрани. Че гладен ли седя, че челяд ни не ти народих, че какво сакаш.... Върни съ у дома чиляко, оти шъ сложа ръцете на кръста:)))
А пък калеврите ги не мисли - шъ ги оправим (пък и ти Хаджи одеве с църули одеше, голям чиляк стана вече - с калеври - вай, ваййй). Важен чиляк стана ти - калеври, ела дома да отупаме потурите, че У тях е ИСТИНАТА.