Щото човек се влюбва в образа, който си създава, а не в човека срещу него.
И трябва време, за да може образа да се нагоди към реалния човек. Демек да има наистина някакво чувство към конкретния човек.

А ако го опознаеш веднага то разминаването е прекалено голямо, за да можеш да го преодолееш. А при секса хората много си личат какви са.

Така че, ако не си нагодя образа постепенно към това, което виждам, то остава само спомен за добре прекараното време и хубавия секс. Демек - в графата на старите дружки.

Всъщост пълни глупости говоря, да си призная честно, все още съм влюбен в едно старо гадже, с която правихме секс няколко часа след запознанството ни. Ама просто ситуацията беше някакси много мистично предразполагаща.

Млад съм още да ме окупират за цялото време. Пробваха се, ама аз се измъкнах, щото тясно за моята душа беше. На 24 съм.

Честно ли? Не е много приятно. Тъпо е да се притеснявам, когато се обаждам на някаква, дето я познавам съвсем бегло. И гледам по някакъв начин да минат по-бързо дните, до деня, когато ще я видя пак. И изключвам тотално, изобщо не мога да интерпретирам логично нейните действия и сигнали. Прекалено съм предубеден - в един момент ми се струва, че тя много си пада по мен, в друг - че хич изобщо изпускам нещата и нищо не става...

Абре оти се косим, като че ми мине, ама тъй, да се изприказвам на някой имам нужда.

Баня, водка, гармонь и лосось

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите