осмислям.....
преценявам.....
.....макар и в конкретния момент да не използвам наличния си капацитет за това..

мисля си, че след прочетеното, наред с всичко останало, се прокрадва и една, не толкова желана от мен, сложност в представянето на ситуацията. Последната (сложността) е обусловена от елементарния факт, осъзнат и от собствената ми личност, че напоследък съм доста объркана и неадекватна жена, подложена на опустошителното влияние на един мъж. Проява на описаното е персоналната ми невъзможност за трезв размисъл, в резултат на който да бъде изяснено какво всъщност искам, мога и дали обективните обстоятелства позволяват осъществяването на взаимните ни интенции ( има опасност тази думичка да стане любима и на мен )
Представена на друга плоскост ситуацията би изглеждала така щото се приема за базспорно установено, че част от стените на "крепостта" не само, че са подкопани ами направо са съборени, въпреки че за пълководеца (да се чете и разбира аз ) изобщо не следва да се намира на това място по това време Във връзка с това и предвид обстоятелството, че (част от) крепостта вече е превзета, би ми се искало по някакъв начин да мога да (по)кажа на жителите на същата , че именно тяхната крепост прероди нещо вътре в мен и ми напомни каква всъщност бях някога. Защо имам усещането, че последното не би се случило ( или поне не сега и по този начин) ако не беше точно тази "тяхна крепост"
Сега най-евентуалната мисъл сред надявам се голямата четяща аудитория тук ще бъде близка до "нищо не й разбирам на тая" и истината няма да е кой знае колко далеч...то аз сама себе си не разбирам....

такива ми ти работи