"Та за това, което написа ISTORIK...
Hе знам защо, нещо вътре в мен напира да се изкаже против това...
не,че не е правилно...
напротив...
много ми се иска нещата да са точно така...
но има нещо,което не разбирам...
всичко опира до компромисите и характерите на двамата влюбени. ISTORIK, можеш ли да ми обясниш, с тези компромиси, няма ли, накрая, да се получи един затворен кръг, в който и двете страни ще са недоволни?! Въпреки всичкото изливане на натрупаната у тях неудовлетвореност, в един момент, само компромиси се правят - това създава ново напрежение... Bсичко се върти в един порочен кръг... Тогава каква любов ще е това, какво щастие?!"

- Имам предвид, че трябва да има елемент на компромисно отношение към партньора (любимия/любимата). След една определена възраст (25 - 35 г.) е много трудно да се променя изградената личност на човека - било своята собствена или тази на човека, стоящ срещу вас или до вас (ако гледате в една посока!).

Не забравяйте, че, всяка промяна на личността на човека води, след себе си, до промени в съзнанието на човека и всяка промяна на съзнанието води, като свое следствие, до промени в личността. Например, след инсулта на бащами (лека му пръст!), лекуващата го лекарка в Псиахиатрията каза на майка ми, че "Това никога вече няма да бъде човека, когото, доскоро, сте познавали."

Без компромис към някои изградени навици на партньора (примерно някакво негово хоби - спорт, да речем... или бойно изкуство, или шахмат, или интернет маниащина, или посещение на политически събрания... това са само примери.), как ще съжителствате заедно?
Острите камъни брашно не мелят.
Например, вие сте аполитични, но партньорът ви иска да се занимава активно с политика, има изявена гражданска позиция... Вие искате да го спрете и рискувате или да ви зареже, предпочитайки досегашните си навици, или да ви угоди (за да не му мрънкате) и да бъде нещастен.
Ако го обичате (ама истински), ще ви бъде ли приятно да го гледате тъжен и унил до вас?

Според мен, човек трябва да не изневерява на себе си, но не бива животът на една връзка да е изпълнен единствено с противоборства, конфликти, с опити на единия партньор да властва над личността над другия. Това не важи за отношенията в една садо - мазохистична любовна или сексуална връзка, но това не са нормални човешки взаимоотношения, ако на единият от двамата не му е приятно да тормози другия или да бъде тормозен и изтезаван.

"Не ми се ще да го пиша,но не съм съгласна с това...
Ma, само егоизма приемам, другото е просто красива мечта!!!"

- Ами, в такъв случай, отдай се на самота и на мечти!

"Hе разбрах, защо трябва да се хабят толково много усилия, заради един човек?"

- Защото го обичаме и искаме да бъдем заедно.
Искаме, когато остареем и не можем сами да си бършем нааканото дупе, ТОЧНО ТОЗИ ЧОВЕК да ни го бърше, вместо нас. Или искаме ние да бършем дупето на партньора ни (ама точно на този човек!)... Защото това е трудно, тежко и неприятно и за двете страни, но е неизбежно, след един момент.
Не забравяйте, че не бива да се подигравате със старостта, защото тя е и ваше бъдеще.
След един момент нататък, секса ще напусне вашия съвместен живот и, ако сексуалните взаимоотношения са били единствената опора на тая връзка, тя ще се разпадне, когато се окаже, че не се познавате или, че (вече) няма какво да си кажете, или не желаете да чуете какво ви говори човека до вас.

Според мен, трябва с партнвора си да сте много добри приятели, преди всичко (а и с децата си, когато се появят!), преди да пристъпите до обогатяване на тази връзка с подправката, наречена секс.

"Oтстояването на любовта е борба срещу компромисите, а не правенето им! Tвърдо смятам, че с компромиси в личния живот далеч не се стига.
Aко за едно общество компромисите са наложителни за оцеляването му, то отделните единици се превръщат в социално непригодни, след продължително самозанемаряване (демек, прекалено много компромиси са си направили)."


- Взаимните компромиси са важни за оцеляването на семейството, като най - малка социална единица, както и на социума (обществото).


"...любовта, според мен, е лично изживяване и касае обществото само чрез страничните си ефекти. Tя има свойството да превръща двама души в индивид, от гледна точка на обществото, като, чрез тази изолация, стимулира по - примитивни форми на общуване вътре в самата двойка."

- Taka, taka...

"Oчаквам някой да спомене нещо за н-торки, но съм дълбоко убеден, че макар изключенията да са факт, дизайнът ни е предвиден за разнополови двойки."

- Ако намесваш "любовната геометрия"...
Аз малко съм скаран с математиката, ама мисля, че, понякога, един флирт с друг потенциален партньор може да консолидира (укрепи) връзката.
Колкото до изневярата:
- от страна на единия партньор:
Не е необходимо другия да прегази принципите си и да тръгне да си "връща" по същияначин. Макар, когато една връзка бъде изчерпана, хората, нормално, започват да се оглеждат настрани. Ако, за да прекъснете, още в зародиш, една евентуална изневяра на партньора си, вие промените външния си вид - прическа, цвят на косата, облекло, или поведението си - у дома и извън любовното гнездо... това може да съживи връзката ви.
- отстрана на двамата партньори:
Размяната на сексуални партньори с друга двойка/семейство е нормална за някои хора, а за други не е. Същото се отнася и за "хващането на обща любовница" или "общ любовник".
Например - жената може да направи компромис мъжа да чука и двете, ама мъжа може да не се съгласи да чука общия любовник или да бъде чукан от него. И - хоп - край на връзката или нов компромис.

Изберете сами!

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.