Уважаеми, Ники, уважаеми "Граждани".
Това с бръсненето го разбрахме всички, дори и ние селяните, но не всички селяни сме с хомосексуална ориентация.
За стиснатостта, в която съм често обвиняван /в качеството си на селянин/, забелязах следното: Когато дойдох в София, освен че говорех на мьеко ме подиграваха, че съм стиснат. Реших да се погражданея. Започнах да копирам софиянци при употребата на пари или стоково-материални ценности. Първо обаче трябваше достатъчно дълго да ги наблюдавам как постъпват при плащане и подобни ситуации. Научих много нови неща. В наше село когато келнерът донесе сметката всички си знаят какво са консумирали, вадят си паричките и плащат и винаги остава бакшиш за сервитьора. Но тук не е така. Когато дойде келнерът, половината компания си е намерила спешни ангажименти и се е чупила. Другата половина започва високоинтелектуални разговори точно с тебе, хвалят те, тупат те по рамото, казват ти колко си велик, а ти се чудиш /въпреки че говориш на мьеко/тези от шизофрения ли страдат, какво ли??? Та нали точно те до преди малко подхвърляха уж случайно обидни квалификации към селячеството и уточняваха, че не се отнася за присъстващите. В крайна сметка никой не обръща внимание на лисчето с цифричките и ако сервитьорът подсети, той става най-големият селяндур. След като платиш сметката всички се сещат, че закъсняват за някъде и се пръскат във всички посоки.
Вече си знам. Докато поръчам гледам внимателно цените в менюто и си смятам. Поръчвам за сума кратна на 10, 20, 30 ...лв. Давам точно. Когато отново парите не стигат за сметката и някой ларж софианец ми каже: "Още по 5 лв.!!!", аз му показвам или комбинация от три пръста, или му казвам сам да сметне колко струва това дето съм консумирал. Да, шопският ви тарикатлък и дребнавост ви прави да изглешдате ларж, но знайте, че това е само на пръв поглед, всички знаем за какво става дума.
А на тези дето ще кажат:"Ами ходи си на село", ще им кажа:"Ще правя каквото си искам, защото мога да си го позволя!" И още: Дошъл съм в София и съм успял въпреки враждебната среда. Никой не ми е помагал, всички ми пречехте. Нямах къде да живея, плащах ви дебели наеми, работех като вол и пак оцелях и съм пак повече от вас!!! Вие си имахте всичко и връзки, и роднини, и приятели, и жилища, и възможност за добра реализация, и всичко... Само да не бяхте толкова мързеливи, глупави и ... "ларж" В стремежа си да не се минете, постоянно се прецаквате. Да! Шопската простотия не ви прощава... До гроб ще си я носите, после кой бил стиснат - АМИ ВИЕ. Ех да можехте да се погледнете от страни.

Съжалявам ви!!!!