Аз съм толерантен човек,мога да приема всичко в живота,стига да не е съзнателно зло.Не разбирам защо казваш ужас,щом чувството е споделено.Явно страдаш от комплекси и страхове-да не бъдеш заклеймен от обществото.Ти сам ще решиш как да изживееш остатъка от живота си:като уважаван и недоволен,или отхвърлен и щастлив/и все пак,никога няма да си напълно щастлив,защото ще има много наранени/.

Аз съм омъжена и имам деца...наистина ще бъде ужасно...
Но пък не е и нещо,което никога не се е случвало.Има толкова страни,които го приемат за нормално.

Обич...Толкова хубаво!Няма значение-времето и мястото,няма значение,че не е чакана или...че е плашеща,важното е да бъде споделена.

Повече усмивки !