съжалявай за съпруга си!
Дори и да ти се прави на щастлив.
А ако си вярва нистина, значи съвсем се е сдухал...

А най-вече съжалявай синовете си, на които им предстои цялата тази помия - бракът.
Тогава ще разбереш какво съм имал предвид /като се оженят/, ако имаш син, ако нямаш, никога няма да разбереш.