това "любовта", приятелю. Аз като кажа - любовта - разбирам конкретна жена. И тя автоматично престава да е толкова неясна. напротив - тя освен, че е любов, е също така - например - гълъбоока, мургава, с къдрави коси на големи букли или нещо такова... (Според предпочитанията.) И тогава тя става също и капризна, актриса, цупличка, перфектната любовница и всичко друго, за което ние, мъжете, си мечтаем. И в това многообразие - ако реша да държа пред очите си всички тези предикати, които си изредил - направо няма да се справя. Единственият начин да задържа любовта - е да си бъда самия себе си - винаги естествен и правдоподобен (виж по-долу!)...
А любовта - ами тя винаги си отива... Коя любов не си е отишла?

Semper Fidelis