Не, не давай заден ход и не омаловажавай първоначалната си тема. Карай за достойнството, това ми вдига адреналина.

Иначе "държи се добре - качва му се на главата" е нещо останало ни за спомен от tean age. Ние помъдрелите знаем, че битовите обобщения нямат нищо общо с реалността (ако се случи да имат - това е случайност). Под битови обобщения разбирам псевдо-констатации от рода на "гъркините са трътлести" или "мъжете мислят само за еди-кво-си" или "немските коли са здрави" и пр.

Всеки отделен случай е дотолкова уникален сам за себе си, че не може да бъде обобщен и да стане клише - вкл. от моя личен опит. Лично съм се убедил, че различни жени се държат различно с мен (а аз нали съм си все същия). По тази ми (битова) логика стигнах до естествения извод, че насила хубост не става и винаги съм държал на себе си, т.е. да ме приемат такъв, какъвто съм. По същата логика стигнах и до извода да не налагам мнението си на всяка цена (жената се чувства свободна, демек). Но всичко това се развива на възраст между 18 и 20 години /и то преди 20 г./. Я, че е хубаво да си спомниш младините.

Като резултат в следващите 10-тина години имах дълготрайни и стабилни връзки. Държах се добре и с мен се държаха добре, никога не съм изпитал усещането, че някой ми се качва на главата или че ме управлява.

Но това са тийнейджърски проблеми, дай по същество за любовта и достойнството pls (морален, философски план - нещо от сорта). Не ща да разсъждавам аз, стилът ми е тежък и учебникарски.

мисля, следователно не знам

Редактирано от Гeвpek на 29.01.02 21:53.