"Странното" при мен бе че след раздялата ни, съдбата все ме срещаше с нея.
Да, обичах я, тя ме уважаваше и харесваше, дори боготвореше, но не ме обичаше.
Дълго време, "случайности" ни срещаха, ту на улицата, ту другаде . . . Първоначално трепета бе осезаем, с времето угасна.
Последният път като се видяхме, всичко ми се струваше нормално и без всякаква тръпка. Говорехме като приятели. След това така и повече не се видяхме.
Може би съдбата ни събираше за да изчистим всичко недоизказано между нас?
Не знам и няма значение дали това е така.
Сигурен съм че връзката и да се беше реазлизирала докрай, то тя щеше да е пагубна и за двама ни.

Phoenix from the flames, we will rise together

Редактирано от Hacko на 18.01.02 12:12.