Я, ти си по т.2 . Друго си е като има дневен ред, точки и т.н. Това, което ми се искаше да знам, е май по-скоро с какво съм се разминал в скапания ми животец. Имам си роднина, който - като тебе - се бракува с голямата си любов, народи се поколение, материално са доста над средното. Е, то не бяха разправии, то не бяха раздели (едната от няколкото беше за повече от година), то не бяха строшени съдове ... И така, но все пак вече близо 20 години и дай боже още два пъти по толкова, не могат един без друг. Аз пък, както сигурно е ясно, не се събрах с първата (всъщност, живяхме 4 г. заедно), не се събрах с втората и третата - става дума за много сериозни и продължителни отношения естествено, няма нищо общо с някаква номерация, страничните забърсвания са като лафа "по малка нужда - навън, но по голяма - само в къщи". Та се събрах с четвъртата без кой знае какви емоции от моя страна, някак си с превес на приятелството, макар и с чувствителна разлика във възрастта. И нашият брак вече 10-та година тече абсолютно равно и спокойно, децата са си деца, парите са си пари, сексът си е секс, няма луди караници (контролираме темата на спора), чак е за притеснение. Мама му стара, няма обаче тръпка, няма интрига.

Истината обаче е, че току (средно веднъж на тримесечие ) я хвана моята да си похлипва нещо. Рони едни сълзички и не казва що. Кво става тука бе? Обиди ли те някой? Не, казва, нервички... Баси... Може и секлет да е, чудя се как да я изгоня от къщи да се види с приятели, да купоняса някъде отделно от мене. Аз пък за беля съм запомнил всичко дето ми го каза попът едно време и не съм криввал от правия път изобщо (освен в помислите де), тая работа от скука ли става?

мисля, следователно не знам