|
|
| Тема |
 Старата любов |
|
| Автор |
Гeвpek (д-р на вс.науки) |
|
| Публикувано | 16.01.02 21:13 |
|
|
|
1. Като я видя 10-тина години по-късно, чувството ми е същото. Нищо, че са се появили жена, деца, куче и пантофи. Най-странното е, че това с нищо не променя отношението ми към благоверната. Явно човек обича по различен начин различните жени? Или мъжете сме полигамни по химическа структура на мозъка? Чудя се и дали е същото при жените?
2. Чудя се и дали ако връзката със старата любов се бе "реализирала" (това е някакво клише, сигурно имам предвид полагането на подписи в един документ) - дали щях с такива подробности да си спомням, щеше ли да ме мъчи същата носталгия? Ако човек се жени за т.нар. "голяма" любов, бракът става ли много бурен с времето или всичко си е в рамките на нормалното?
3. А може ли да се говори за една "истинска" любов, или е нормално от време на време да се появява нова "истинска" любов - не на мястото на предишната, а съвсем различна. И така да си караме до пенсийка влюбени в няколко?
4. Рисковано ли е да говоря с жена си по тези теми? (интуицията ми е против такива експерименти  ) То вярно, че каквото ставало под 30-те не се брои, ама знам ли.
мисля, следователно не знам
| |
| |
| 
|
|
