|
ПИСМО И ДО ТЕБ
Пиша тук,а краят може би е близо.
Пиша на теб,Галя,а ти не знаеш,че ти пиша.
И никога няма да го разбереш.
Аз те срещнах и след това не те потърсих.
А душата ми плачеше.Сърцето ми плачеше.
Съдбата те изправи пред мен като символ на младостта и като символ на живота.
Аз съм на 33г.,а ти си на 18г.Пред теб е цял един живот,а пред мен смъртта.Защото вероятно аз ще умра.От три години се боря с рак и имах седем метастази,сега са три.Но времето ми изтича.А твоето време за всичко тепърва предстои.
Ти си на 18г.Открита към света.А аз на твоите години бях така затворен в себе си,че дори не можех да говоря с човек.
Ти си имаш приятел.А аз на 18г. само мечтаех за приятелство като за нещо невъзможно,което го има само в книгите и филмите.
Ти ходиш на дискотеки и празненства,и танцуваш с радост.А аз тогава смятах,че това е невъзможен подвиг за мен и бродех часове наред сам из пустото поле до града.
Ти си имала вече няколко интимни приятели.А аз тогава не бях целувал момиче,не бях прегръщал момиче,не бях дори танцувал с момиче .
Какво от това,че сега имам висше юридическо образование и престижна професия,че издържах теста на “Менса” с КИ-148.Какво от това,че вече съм спал с
14 жени.Никой няма да ми върне отново онези изгубени години на младостта,нито
ще ми даде обреченото бъдеще.
Когато те срещнах на годежа на наш общ братовчед в малкото крайдунавско градче,откъдето съм родом,аз не знаех много за теб.Поканих те на един блус,а после докато бях на въздух до вратата те видях и ти да излизаш.Предложих ти да се разходим и ти ми подаде ръката си.Вървяхме в полумрака по влажните улици ръка в ръка и когато спрях и се обърнах към теб,ти също спря и се обърна към мен.Аз леко те целунах и ти ми отговори на целувката.Милвах те и ти целувах ръката.И беше толкова нежно.А ти стоеше до мен и ми казваше:”Ти си различен от другите.”И аз не знаех какво да мисля.
Аз на 18г. никога не бях ходил по влажни улици поел в ръка топлата длан на момиче,което харесвам.А ти си била така с много момчета и не би могла да знаеш какво значи това за мен.
Знам само,че ти наистина бе изпратена от съдбата като символ на младостта и символ на живота.И не бива да погубваш нито младостта си,нито живота си.
Защото когато танцувахме,ти внезапно каза :”Аз искам да уча в Симеоново.”
И ме обля студена вълна,защото аз там бях завършил право,преди да го превърнат в академия.И там си погубих живота.И не исках и ти да го погубваш.
В този полицейски институт много хора станаха престъпници.Аз също.
Ти,откритото момиче,от малко крайдунавско градче,с разведени родители,живеещо в една стая със 70г. си баба,вечно без пари,още ученичка,която през ваканциите продава вестници,виждаше в мен младия зрял мъж,успял да вземе живота си в ръце,висок и силен,юрист с престижна професия,със самочувствие,който е от така желаната столица.
А как би могла да знаеш,че всъщност ти беше по-голямата.Как би могла да знаеш колко много живот има в теб.Колко много би могла да постигнеш.
Как да ти опиша моите 18 г.С изчервяванията,стеснителността,самотата,дългите разходки сам из полето и четенето на безброй безсмислени романи.
И после тригодишния стрес в полицейското училище в Пазарджик,където бяхме превърнати в роботизирани механизми от устава и офицерите,и всичко творческо и
романтично в нас бе убивано.И единственото спасение бе подсъзнателната реакция за трупане на сила.Стотици и стотици тренировки по карате,бокс и бодибилдинг,и близо хилядата учебни боя.А и онези дванайсетина улични боя в които влизах с желанието да си докажа,че съм силен и смел,но всъщност всеки път се боях.
И първата си истинска любов към момиче,когато бях на 18г.,но което не посмях дори да целуна,а когато бяхме веднъж на дискотека не посмях дори да я поканя на блус,за-щото никога не бях танцувал с момиче.И как от същата вечер изпаднах в депресия която продължи осем години,защото повярвах ,че съм недостоен да живея и постоянно мислех за смърт и самоубийство,живеех насила,почти не общувах с хора,копнеех за приятелство,извратено мислех за секс и отново четях безброй книги,но вече търсех смисъла на живота,който не разбирах.Изписвах купища тетрадки с фрагменти и размишления върху Русо,Фройд,Камю,Ницше,Фойербах,Лок,Хесе,Блаватска и т.н.
И нито веднъж,с нито един човек нямах нито един открит разговор,а само напрежение,враждебност и свитост.В този период влязох и в полицейския институт в Симеоново.Там бе потискащо,не усещах развитие и затова в отчаянието си доброволно прекъснах за една година обучението.Исках на спокойствие да изуча мъдростта на човечеството и да открия смисъла на живота.Опитах за една година да се усамотя на селото на баба ми с няколко чанти натъпкани с книги по философия,психология и социология.Творях и мои неща.Завърших десетина есета,40 разказа и един роман,всичко това на философски теми
.Но същевременно последва ново влюбване в недостижимо момиче.Мислите ми за смъртта се задълбочиха.Отърсих се от нея,но срещнах момиче,приличащо на нея и в самотата си отново повярвах,че може би ще спечеля приятелство.Не искам да разказвам как бях излъган,но вече бях толкова стигнал дъното на безверието,че почти нямах сили да се движа.Последва отчаян гняв срещу света и срещу съдбата,които не ми даваха нито минута радост,а ме убиваха чрез чувствата.И като реакция на самооцеляване опитах да убия всяко човешко чувство в себе си,за да не бъда аз убит от някое чувство.И как започнах да трупам сила,за да не мога да бъда смазан от никоя ситуация.Бокс и бодибилдинг.И агресия.И за да се чувствам силен се влях в една от престъпните групировки.В най-низовите звена,при ударните бригади.Не ценях живота си и затова го рискувах в акции.
И как за първи път изкарах мръсни пари от наказателна акция срещу лъжесвидетел по дело.И как връщахме кредити от длъжници с насилие и заплахи.И как накарахме онзи бизнесмен да си продаде четиристайния апартамент и после да избяга в чужбина.И как на онази бизнесдама опустошихме офиса и тя се изнесе оттам.И как отвлякохме онзи измамник от центъра на града и го откарахме вързан в гората.Или …
“Разрушителството идва от неизживения живот .”- казва Ерик Фром.
Това не бях аз.Аз не съм престъпник.Това беше един мой друг “АЗ”,който смяташе,че светът упражнява върху него насилие и затова този “АЗ” упражни насилие върху света и върху моралните норми в света,които бе възприел от дете,но които му пречеха да има приятелства и да изпитва радост…
А после разбрах и повярвах,че този свят не е само материален.Че има свръхестествени и духовни сили.Повярвах,че има Висш разум.Научих го от Уейн Дайър,от Моргат Скот Пек,от Луиз Хей,от Лазарев…
После разбрах,че и те не са извървели целият и правилният път.Разбрах,че има Бог и приех Исус.
Вече работех престижна професия.Скъсах с престъпниците.Дори не се поддадох на масовата корупция в моите среди и не печелех пари.Но междувременно ме оперираха от рак.Тръгнаха метастази и се наложиха нови три операции.За три години лягах под хирургически нож седем пъти и минах 11 пълни курса химиотерапия.След всяко от тези неща ми бяха нужни поне два месеца,за да мога да заживея що годе нормално,а през това време вече назряваше ново влизане в болница.Почти всеки от тези пъти стигах до пълно отчаяние и безсилие.
Месец и половина след последната операция срещнах теб Галя.
Вероятно животът ми свършва.Организмът ми е силен,а имам и вярата в Исус,и може би ще се боря още три,или пет,или седем години,но рухна ли психически мога да си отида и за една..
А срещнах теб, мило осемнадесетгодишно момиче.Срещнах теб,Галя.И ти никога няма да прочетеш тези редове.
И сърцето ми плаче.Душата ми плаче.И понякога вървя по някоя тъмна улица,обикновено по тротоара на бул.”Прага” до ВМА,защото няма хора,и си представям,че ти си до мен ,и отново топлата ти ръка е в моята,и отново мога да те прегърна и да усетя уханието на косата ти и тялото ти пълно с толкова живот.Но ти не си до мен и няма да бъдеш.И понеже няма никого аз пеех на глас онази нежна песен :
“Ти си звезда в моя живот
между хиляди звезди
Чуй ме сега моя любов
Аз те моля остани…”
Но ти не си до мен.И аз плачех.Вървях,а сълзите се стичаха по лицето ми.
Не знам защо ти пиша,Галя.Не знам какво искам,мило момиче.Не очаквам нищо.
Но искам ти да си щастлива.Искам всеки млад човек да е щастлив.
Искам да няма болка и страдание в живота на хората.
Искам младостта наистина да е младост.И да има в нея светлина,и радост,и надежда,и любов,и приятелство,и изобилие,и благословение,и…
Никой да не живее живот като моя,изпълнен с проклятие,самота и обреченост.
Моля Бог да благослови човечеството и в ничии живот да няма отчаяние и смърт.
Моля Бог да благослови теб,Галя.И твоята младост.И да не бъдеш никога наранявана,излъгана и изоставяна.
Моля Бог да благослови всеки ,който е прочел това неизпратено писмо.
Бъди щастлив,който и да си ти.
23.12.2001г. от ЕНРИ
|
Писмо до теб!
