|
Мисля, че вече няма човек в дира, дето да не знае за трайната ми и неизлечима любов към тях и сега ще се опитам да разбуля тайната относно произхода на тази ирационална любов. Значи, аз имам 4-5-10 познати от женски пол от този прекрасен и висококултурен крайморски град, живели за по-дълго или по-кратко в нашия мръсен, шопски, нискокултурен и т.н. град, та... Разказвам само за една от тях, щото е христоматиен пример, ама и другите яко и подражават. Та, мацката е от многодетно семейство. Татко- нещо от рода на шофьор. Майка- готвачка. Нямам нищо против професиите, ама точно такива хорица им създават лоша слава. Значи, цял живот девойката е живяла в двустайна панелка, без пералня, без елементарни удобства. Освен това пък и грозновата, та до 30 и няколко годишна възраст беше и без гадже. Та, въпросната девойка успя да ожени за себе си един балък и като се почна... Тристайния апартамент от майка му бил гаден, щото в краен квартал, плочките в коридора не можели да бъдат други, освен италиански, ама от най-скъпите, а пералнята, ако не бъдела "Индезит", тя щяла да се самоубие. И т.н., и т.н. Само да отбележа, че човечецът хич не е Рокфелер и като се ожениха, пак не беше, ама... Та, разпрострях се, ама болна ми е темата, та...
Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.
|
ЧЕкай да ти редим за варненки [re: *Плaмeн*]
