мисля си, че когато остарея и погледна назад,
и започна да чета страниците на отминаващия си живот, които сама съм писала,
ще искам да ги виждам пълни
ще искам да има какво да се чете на всяка от тях
ще искам да няма страници с по една-две думи или две-три изречения, а други да са претъпкани до последния кв. сантиметър - това ще значи, че някъде съм избягала, а някъде съм била прекалено дълго

ако можеше човек да разчете времето, в което трябва да обърне страницата - щеше да е чудесно
защото сигурно са ни дадени под определена бройка и трябва да си правим сметка колко често можем да обръщаме

лошата новина е, че не знаем бройката
добрата - че така е по-вълнуващо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите