|
|
| Тема |
 Re: „Не се страхувай сине...” [re: sweety!] |
|
| Автор |
Jolee () |
|
| Публикувано | 16.01.07 21:35 |
|
|
|
Разбрала си ме мила... Ще те черпя аз по този повод Дали можем сами да преодолеем страховете Не. Никога не сме сами в това.Просто е неизбежно. Дали ще чуем песен, ще прочетем книга или някой непознат на улицата ще ни спре... все някой ще изтласка страха. Ако се опитваме сами да го преодолеем ...мисля ще се получи нещо неприятно.
По този повод се сетих за една баба от кооперацията в която живеех преди години. Не се познавахме. Аз бях на последният етаж- тя на първият. Понмя една събота сутрин...в някакъв много гаден момент за мен в опит да се справя сама :слизам да си поема въздух навън. Бабата ме спира на стълбите и с най-лъчезарната усмивка ме пита какво има. Пряко сили и се усмихнах и казах, че всичко е наред. Бабето обаче упорито :не се отказа. Започна да ми рецитира някакво много хубаво стихотворение. Баси ... не помня какво ми е било тогава. Спомням си само очите и усмивката на тази жена. Помня също, че ме накара да погледна на скапаната ситуация тогава под съвсем друг ъгъл.
| |
| |
| 
|
|
