Мисля си, че разбрах защо ми е тъжно и болно. Не защото съм се излъгала в колегата си. А защото всичко рано или късно опира до пустото му ебане. Сякаш животът не тече нормално, ако по норматив не се прави 2-3 пъти в седмицата секс. Значи ако съм толкова психически и физически натоварена и отказвам на съпруга си, е съвсем нормално той да иде и да наебе някоя друга. Защото видите ли, той е мъж и е нормално да се ебе. А щом аз му отказвам, отива и ебе друга. Холдъне, това ли е същността на живота, мамка му?