Преди 15 години бях си поканила едно много красиво момче у нас.Баща ми неочаквано се върна в Пловдив и се ноложи момчето да скача от терасата....на първия етаж живеем
сЛЕД ГОДИНИ МОМЧЕТО СЕ ОЖЕНИ НО НЕ ЗА МЕН И ОТНОВО СЕ СРЕЩАХМЕ,ТАЙНО,това са страхотни спомени.След време аз се ожених той се разведе и отново се срещахме,обичам го но никога не мога да го имам изцяло както и той мен,просто така се случва.Но винаги мисълта за него ме кара да се усмихвам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите