знаеш ли не е само работохолизъм
загубата на женствеността е типочно за амбициозните привърженички на феминизма.

не е лошо да имаш големи идеи;
не е лошо да можеш да правиш пари;
не е лошо да искаш да си финасово независима;
не е лошо да имаш добри организационни и управленски умения...
никак не е лошо.
за това се иска да притежаваш подходящи качества и способности. ти ги имаш, придобила си ги и/или развила с работата. това говри добре за теб, обаче. има едно обаче. и то е че монетата има две страни.
от една страна
тези качества ти помагат в работата, възнаграждението от нея и поддържането по-висок стандрат на живот,
а от другата страна,
същите тези качества ти пречат да те взъприемат като жена - нежна, чувствителна, емоционална и дори слаба, ранима - имаща нужда от помощ и закрила

разбираш ли, не казвам че жените не трябва да работят, а да си стоят вкъщи, край печката, и да гледат децата,
но се получава така, че с практическото изпълнение на желанието за изравняване дейностите и длъжностите на жените, с тези на мъжете, се губят социално-обществените разлики в сексуалната идентичност и се размиват социалните роли на двата пола -
жените все повече заприличават на мъже и мъжете мязат на жени;
сексуалните връзки преминават от хетеро към хомо - формират се лесбо и гей сексусална идентичност;
всичко става унисекс - работа, задължения, отговорности, облекло, козметика... такава е действителността, в която живеем...


съвет ми е трудно да ти дам.
може би решението е "назад към природата"
започни да играеш роля - като във филм, все едно си мъж, който играе жена. дръж се като жена. обличай се като жена. носи високи обувки, дамска чанта, гримирай се; жестове, тембър, интонация; говори повече - дори и глупости, обаждай се на приятелки от служебния телефон. клюкари си с тях по десет, петнадесет, двадесет минути, половин час

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите