Ох, горката аз....

Понякога ми е много чудно как като ме видят, и защо боже мой, мъжете не се разбягват около мен. Трудно ми е да ви опиша в последните месеци колко работа ми мина през главата и как нямаше време да мисля за маловажни неща от сорта на читава дрешка за обличане.

Не се шегувам, стигнах до сериозния и депресиращ извод, че ако си бачкал с денонощия, изобщо не ти е до контене и секфи екстри от сорта на панделки в косата.



Почнах да се чудя на глас пред едно приятелче как други жени намират по 1/2 час време да се преоблекат. В последните месеци ако спя по 4 часа на денонощие, съм благодарна и казвам, неска взех малко сън.

Дайте рецепта против работохолизъм? Почнах да се претеснявам за себе си.

Почнах да не различавам ден от нощ, или да не знам кога е обед или вечер. Понякога не помня какво съм яла последно. А понякога забравям да се преоблека, и на второто денонощие, ако съм легнала с джинсите, се сещам да ги хвърля в пералнята....трагичен случай. Приемам съвети и полезни типс за разкачане от въртележката, наречена прекалени амбиции и мераци за всичко и веднага.