обикновено съм в такава ситуация - родителите ми рядко одобряват някой от младежите, с които имам легални връзки. всъщност май харесаха само един и три години след като реших, че нещо не ме кефи майка ми продължава да приказва "да зарежеш доброто момче...".
обикновено съм в такава ситуация и с приятелите ми - почти всичките са мъже - и когато (а все пак рядко го правя) ги запозная с някой се почва "а тоя нефелен екземпляр къде го намери?!?".
и двете реакции прерастват в не особено дружелюбно отношение към съответния младеж.
та тогава (ако преценя, че си струва усилието, разбира се) първо обяснявам на семейството и приятелите, че колкото и да е странен и неподходящ, в момента съм щастлива с него и ако държат на мен, няма да ми пречат да бъда щастлива. него междувременно избягвам да го срещам с тях. обикновено нещата след известно време кротват - мама, братчето и приятелите се съобразяват и дори и да не го харесват, се държат прилично. заради мен. при него пък, понеже съм го държала настрана, няма остатъчно напрежение.
ако обаче има неблагоразумието да се изкаже неподготвен за семейството ми или приятелите (или започне да изисква някаква промяна в моето поведение спрямо тях), просто го хвърлям на вълците. т.е. оставям да го ръфат и ако оцелее, оцелее. ако не - просто няма какво да правя с него - не ми трябва някой, който се крие зад полата ми щом го погледнат накриво. уважение се печели, не се дава даром. като не може - у лево, няма да правя забавачница за смотани мъже, я.
семейството и приятелите ми са били с мен и в добро, и в лошо още преди да заподозра съществуването на текущия младеж и пак ще са с мен и след като му забравя името. мъжът, с който ще реша, че искам да бъда трайно просто ще спечели уважението им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите