Един закон от 1682 г. задължава всички самураи да носят на публични места по две саби: катана и вакидзаши! След 1869 започва краят на ерата на самураите: през 1871 г. за да отслаби кастата на самураите, държавата премахва задължението за носене на сабиите, а по-късно през 1876 се забранява тотално носенето на сабии - могат да носят такива само офицерите на служба. В Япония тогава има 3 милиона самураи, но не всички се примиряват! За един истински самурай е недостойно и е израз на страхливост да убива от растояние, с огнестрелно оръжие! В град Кумамото, в централната част на Кюшу, разгневени самураи отказват да се подчинят (всъщност за това беше и филма "Последният самурай") и създават Лигата на Божествения вятър - Шимпурен, което може да бъде прочетено и като известното на всички вас "камикадзе". 200 от тези самураи, само със своите саби, се нахвърлят върху 10 пъти по-многоброиния и въоръжен с модерно огнестрелно оръжие военен гарнизон в града - преди да бъдет покосени от куршумите, тези самураи извършват голямо клане над войниците!!!
И така, самурайството е мъртво, но не и самурайската чест!
14 август 1945, Япония, резиденция Миакедзака - генерал Анами се подготвя за своето самоубийство! Написва две прощални стихотворения и малко след полунощ при него влиза полковник Такешита, който ще бъде негов секундант.
Анами облича бяла риза, подарена преди години от императора, сяда и разпаря корема си с бавно движение от ляво на дясно, Такешита му предлага да нанесе последния удар, но Анами отказва, намира с трепереши пръсти сънната си артерия и забива кинжала си под ухото...В течение на последвалите чакове почти целия висш състав комаднваши последва неговия пример...японците не могат да приемат унижението на загубата срещу един враг, който ги е превъзхождал стократно. Така умира и създателят на камикадзетата от втората световна - адмирал Ониши! Разпаря корема си на кръст и нарочно остава с болката и изтичането на кръвта до сутринта...може би мислейки за хилядите млади японци, отдали живта си в самоубииствена атака...
Примерите на този войнска чест сега на някой може би се струват неясни и чужди, дори глупави, но всъщност именно те са израз на най-дълбоката мъжка чест и отговорност - готовността да поемеш дълга си и да защитиш страната си, дома си, всичко свято за теб...с песен на уста, както за загивали младите последователи на Лигата на Божествения вятър...