съм "партизанин" с опит!

На времето си, когато още бях гимназист, стигнал до национален кръг на олимипадата по химия, положих доста усилия да сътворя гадно воняща смес, която използвах срещу една от съседна къща, която приютяваше полкове бездомни котки и дори си развъждаше нови породи. На 20-25 м. от къщата и вонеше неудържимо.

Та, приложих новоизмислената от мен смес навсякъде около оградата и вътре в двора на "спасителката на котки". Сместа миришеше леко неприятно за хората, но за котките беше като удар с чук по носа. Изненадващо за съседката всички котки я напуснаха. Поддържах "обсадното" за котки положение периодично с ежемесечни доставки в продължение на около година и половина. После ни бутнаха къщите, за да създадат прекрасен нов панелен квартал и... сещаш се.

После, като си купихме с първата жена ап. при пожарната на Раковски, на Искър, по някое време откриха дискотека в мазето на отсрещната кооперация. Беше пълен ад! Колони за озвучаване на стадион, навряни в мазе от 300-350 квадрата. То не бяха оплаквания до община, до полиция, до кого ли не. Безчислени лични разговори с управителите на ресторанта и дискотеката... Безчислени техни обещания и постоянно то им нарушаване...
Резултат - никакъв.

Над дискотеката имаше ресторант на същата фирма с голе-е-еми огледални цветни едностранно прозрачни витрини. Стъкла с такава дебелина тогава не се произвеждаха в България. Сигурно и сега не се произвеждат. Само внос. Скъпички са. По 12-13 долара кв. м.

Купих си бойна прашка с приклад - сгъваем, ляга ти отгоре на ръката пред свивката на лакътя - да ни се натоварваш китката с опъването на чудовищния ластик, който изстрелваше снарядите.

Детето ми болно, едвам съм го приспал, а онези гадове...

В мазето бяха останали от предишния собственик големи сачмени лагери. Разбих лагерите и им взех "сачмичките" - от 1 до 3 см. в диаметър.
Всеки път, когато в 2-3 часа посред нощ ме събудеше музиката, надута в дискотеката, се обличах в тъмни цветове, слагах черните кецове и...
познай какво се случваше на витрините на ресторанта на партера. Големи витрини от по 5-6 кв. м. всяка. По два изстрела във всяка от петте витрини. Трябваха ми общо три минути с прибежки до следващите удобни за стрелба прикрити позиции. Че трябваше да се стреля от горе-долу прав ъгъл към витрините...
От дискотеката не могат да чуят счупването на витрините, защото музиката е толкова силна, че едва ли някой вътре си чува и собствените мисли, та...
След всяко ново чупене на витрини - 2-3 дена спокоен сън за всички съседи.

После наеха вардияни или, както се казва на новобългарски, бодигардове. Стояха на тротоара пред входа.
Вече не можех да им чупя витрините.

А "музикалният" терор си продължаваше.

Братът на мой колега, гениален химик - неорганична химия (над 20 патента имаше още по онова време), ми влезна в положението и ми направи воняща смес. Воняща за хора този път. Адски воняща. Разсмърдяваше се 5-10 мин. след намазването в зависимост от влажността на въздуха. В индустриални количества ми я направи, Бог да го благослови!

Изчаквах дискотеката да затвори, гардовете да слезнат да дръннат по едно питие, и отивах да им намажа прага, около касата на входа, около витрините на ресторанта, и, най-вече, около прозорчетата, през които се проветрява мазето-дискотека. Веднъж дори помолих свой приятел да отиде да хапне за моя сметка в ресторанта на партера и да намаже малко по стените на мъжката и женската тоалетни...

Фирмата, разбира се, фалира. Само след 3-4 месеца партизанска война. Хак да им е!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Редактирано от ABe на 26.09.05 14:56.