Когато за пръв път излязох с една съученичка - някъде в шести клас - отидохме на кино. Не помня кой филм гледахме, но ясно си спомням как Тя по едно време започна да се върти на стола. Ако я наблюдавах по-внимателно щях да забележа, че и е доста напрегнато. Ако бях понатрупал опит на онзи етап, бих предположил, че има ужасни хемероиди и просто се облегчава с въртеливи движения, без помощтта на ръцете.
Това продължи поне 10 минути, след което се понадигна леко и се отпусна назад, подобно на летец - мерач, който току що е изсипал десет тона бомби. Олекна и. Лицето и придоби нормален цвят.
Естествено, че замириса. Направо засмърдя. Звук не чух, но ми залютя на очите.
Първоначално бях шокиран. Стана ми дори някак обидно....На нея самата и беше сравнително неловко...

От дума на дума, помня как седяхме на една пейка в царската градинка и двамата взаимно си палехме пръдните със запалка. Никога няма да забравя тази своя първа среща

Дееба и белята...