А ти как мислиш - трябва ли да се чувствам виновна. С нищо не съм ощетила съпругът ми и детето, не съм направила нищо спрямо колегата. Сложила съм си някаква моя бариера и засега се справям, макар и да се чувствам виновна дори и само от това, че просто има особена тръпка между нас. От друга страна пък е прекрасно да се ходи на работа - колкото и смущаващо и т.н. странно да е като ситуация е и много мотивиращо и вдъхновяващо - всеки от двамата работи много и качествено когато сме в екип двамата.НЕзнам понякога ми е много виновно и се срамувам от себе си, после си казвам,че все пак чувствата не са това, което можем да контролираме, но можем да поставим под контрол поне действията си. Знам ли. Прекалено ли робувам на приказката "че работа и секс не се смесват" или и аз не знам...