Абе, аз си знам колко съм за завиждане, ама това е друг въпрос. При мен Той е хем Той, хем знам, че е другият и изобщо не трябва да го има. Толкова се притеснява да не ме нарани по някакъв начин, че дори и делово докосване като ръкостискане за "добре дошъл" след отпуска между нас е с толкова заряд и напрежение, че незнам кога ще експлоадирам. Не дай боже някой, някого да докосне неволно в процеса на работа - ужас, сякаш ток ни е ударил и двамата (определено не реагирам така на другите). Все съм се забърквала в каши, но такъв качествен качамак не съм правила. Не съм човек, който лесно се смущава и изчервява, рядко ми личи какво мисля и чувствам, но сега направо полудявам от това колко съм прозрачна, смутена и .... по дяволите ВЛЮБЕНА.