ако наистина съм обичала един човек и съм искала да живея с него завинаги, но не се е получило, а вместо това ми е причинил болка, давал ми е напразни надежди след които е останало огромно разочарование... Много ясно, че ще се чувствам преебана и използвана казано на проз език. Аз лично съм с такава настройка, че обикновено не съжалявам за нищо, намирам хубавото и полезното във всяка гадост и го приемем като натрупан опит. Освен това не забравям хубавите моменти, въпреки че често ми носят тъга. За мен нищо в живота не е напразно. Дори смея да кажа, че ако не бях минала през всичко това, нямаше да позная и оценя наистина стойностното, нямаше дори да се познавам, защото дълги години съм си мислела, че имам нужда от нещо, но се оказа, че не било то.
Но понякоге времето наистина може да е загубено. Защото някои неща си искат своето време. Примерно една жена ако иска да е майка, не може да си вее баирака до 50 годишна възраст. Щото после и да иска деца - няма. Освен това сред много мъже мисленето е, че искат млада жена. Като кажеш че си на 30 и интересът към теб спада моментално.
Просто има неща които мъжете не могат да разберат защото не са техен проблем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите